Първи стъпки в mod-а

Вчера и днес нещо ме цапна през главата и реших да си сменям диода на мишката(свтлинката). Вчера работих с подръчни материали. Свалих един диод от едно измислено фенерче и тръгнах да разпоявам и запоявам. Отначало нещо неискаше да работи е се стреснах от мисълта че мишката е заминала към оня свят. НО уви не бях прав. Малко му били волтовете на диода. Та като я подкарах мишката забелязах, че неработи добре (ходи като пияна, когато ходи). Псле останових, че на бял лист работи повече от перфектно, но не се задоволих с белия лист. Днес наред с обикалянето за гуменки си взех нов диод за (мале бил съм луд) 1,60 (гадни, мръсни,...5 минути псувни... габровци). Като сложих новия диод мишика толкова добре заработи, че чак жицата ще скъса :) . Яркостта се оказа определящ фактор.(сега ще пробвам и снимки да сложа)
Свети бяло ама от тая камера не се разбира много

Домашни лиубимци ???

Току що разбрах, че в стаята си имаме домашен "любимец". Лошото е, че не е насекомо ами си е аболютен бозайник от семейство гризачи. Съквартиранта усилено се опита да ме убеди, че торбичките се намествали нещо. Ама колко време ще се наместват? Та реших аз да погледна за какво става въпрос. Ставам и отивам аз до "кухнята" и тишина. Взех мачкалото и тръгнах да изследвам рафтовете. По едно време излезе малкия негодник и с бясна скорост се скри в тъмнината около хладилника. Само да го пипна ще измисля какво да го правя. Ако някой има предложения нека ги сподели, а ако има и опит направо да си казва. Какво бихме правили без малките "радости" в студентския живот.

ПС: към младите студенти - свикваите и ваз това ви чака.

Новина

Имаме новина. Сис(така казвам на сестра ми за по кратко) се сгоди. Офицялното събитие се състоя на 14.10.2006г.
На кратко събрахме се двете семейства(Ченкови и Камаринчеви) и хапнахме както му е реда. Много се радвам за сис и й желая много щастие и радости, и т.н.
Мале все едно се е заженила вече. lazy се опитваше да ме стресира с "оо вуйчо...", но аз не бързам :) нищо че не зависи от мен. Както и да е най-важното е да са живи здрави и да се обичат.

Ден 12-14 (28-30.09): joto vs лозята

Поради нужда да си платя семестъра, за да запиша, се прибрах до нащо любимо село Сливен. Идеята беше дядото да кихне малко повече кинти и всички да са доволни, но уви нещата не се подредиха така както си ги мислех. Прибрах се в четвъртък (ден 12 мисля). Починах си колкото можах. В петък (ден 13) исках да излизам с двама приятели (по отделно, че повече време да убием), но в крайна сметка излзиах с единия. Следващия ден беше судбоносен за висшето образование и в частност разреши дилемата "ще учи ли joto или нама да учи". Ами ще учи, но на каква цена. "Сбръчках се" от труд на лозята (гроздобер). Носих млако торби с грозде насам на там (30-40 кила лепкав найлон). Не беше сред най-приятните изживявания, но в крайна сметка няма да ми се налага да вадя от моите кинти за да си платя семестъра. Лозята са си гадно място. Кално е. Лепкаво е. Има тръни. Да изброявам ли още? Та всичко свърши към 17 часа и към 18 вече бях в банята. Момента с банята си беше абсолютен Рай. А после дойде и досадното пране на маратонки, но така или иначе аз ще си ги нося поне да са чисти. Деня завърши добре. Излязох и с другия приятел, цапнахме по една бира (ах бирата :) и така. После се прибрах за традиционния купон за след лозе. Не се наспах като хората, ама уте съм от 10 и ще спя докато ми писне :P . Днес (ден 15) не се случи нищо особено. Ако ми се пише утре ще кажа как е минало.

Едит1: Вие как ме виждате мен на лозя? Да нося. Да се цапам. Да нося :)

Ден 11: Почивка и още нещо

След вчерашното разбиване, днес се отдадох на заслужена почивка (и по-точно наложителна :). Геройски спах до 10:30. Изгледах един почти идеално тъп филм(My Super Ex Girlfriend). Към 17 часа ходих на измислено интервю за измислена работа, която така или иначе не ми трябва, но пък някой друг лев отгоре никога не е излишен. Както и да е така или иначе нищо не стана. Оказа се че съм студент това някак не се връзва с работата, която всъщност е оператор в компютърен клуб (в нашия край са по-известни като "шефчета"). Прибрах се облекчен. Няма да ми се налага да ходя по 50-60 мин. до работа. Няма да пропускам лекции и упражнения (образованието преди всичко). И най вече продължавам да имам свободно време, което да губя както си поискам.

ПС: Това ще бъде нещо като дневник. Като ми дойде музата ще пиша какво става с мен.
към lazy: ако видиш някакви правописни грешки може да едитваш.

joto започва да блоги

Ами май май и аз ще се включа към голямото семейство на блогърите. Ще видим какво ще направя. Ще видим как ще се справя. Та от време на време ще понаписвам нещо.